История, култура и традиции на ромите

Произход и миграции

Проучвайки историята на ромите (циганите), изследователите често се сблъскват с проблеми, свързани с липсата на писмени сведения за тяхното далечно минало. Въпреки това, чрез събиране на факти, съпоставяне на различни изводи и интерпретиране на културно-историческия контекст, се изграждат три основни версии за появата на ромите, както и обща представа за тяхната самобитност, култура, бит, нрави, традиции, фолклор, занаяти и ценностна система.

Първа версия: Според сведенията на арабския историк Хамза от Исфахан (IX век) и персийския поет Фирдоуси, автор на "Книга на царете", ромите произлизат от група индийски музиканти и техните семейства, изпратени при персийския шах Бахрам-Гур (420–440 г.) за забавление. След известно време те напускат страната и започват да обикалят света.
Втора версия: Исторически данни сочат, че първото циганско присъствие на Балканите е от IX–XI век, по времето на Византийската империя. Това се основава на споменавания на цигани във Византия, като "Житието на св. Георги от Атон" (около 1100 г.).
Трета версия (полулегендарна): Според легендата, ромите идват от Древен Египет. Един от фараоните забелязал, че племе от неговите хора мързелува, хитрува и краде, затова ги натоварил на кораби и ги „подарил“ на британския крал като роби. Понеже били от Египет, англичаните ги нарекли „джипти“ (от египтяни), а впоследствие „джипси“.

Настояще и международен статус

Ромите са народ без ясно документирано минало и без официална държава. Въпреки че наброяват над 10 милиона по света, те не са признати като нация от ООН. На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда първият Ромски конгрес. През 1979 г. Върховният комисариат на ООН в Женева отхвърля молбата на Международната ромска организация (IRU) за признаване на ромската нация, но признава знамето, химна „Джелем, джелем“ и 8 април като международен ден на ромите.

Ромите са запазили своята култура, традиции, обичаи и занаяти, датиращи от древни времена. Те са известни с музикалните и танцови умения, търговската си жилка и занаятчийството.

Начин на живот и обичаи

Ромите традиционно са номадски народ. Те често се женят млади (13–15 години), а в миналото младоженците се запознавали за първи път на сватбения ден. Ромските моми се славят с верност към бащите си и запазване на девствеността до брака. Някои общности практикуват „кражба на булки“ като част от традиционните ритуали.

Ромите са миролюбив народ, който исторически не е водил войни срещу други нации. Те съжителстват по свои неписани закони и принципи, които регулират взаимоотношенията в общността.

Занаяти и труд

Традиционният поминък на ромите включва бакърджийство, калайджийство, кошничарство, мечкадарство, бургаство, гребенарство, копано-вретенарство и музикални табори. С идването на тоталитарните комунистически режими в Източна Европа след 1944 г., ромите са принудени да изоставят номадския начин на живот и да приемат уседнал. Това води до липса на образование и квалификация, като те често стават най-евтината и тежка работна ръка („строители на социализма“). След демократичните промени през 1989 г. ромите са първите, които губят работата си, а генно предадената типичност ограничава интереса на подрастващите към образование.

Празници

В България има 347 ромски махали и квартали. Ромите празнуват религиозните празници според своята вяра, но отдават особена почит на:

Банго Василий (Куцият Васил, Нова година) – 14 януари
Международния ден на ромите – 8 април
Гергьовден (Едерлези, Хедерлези) – 6 май
Света Богородица – 15 август (малка), 28 август (голяма)

В Стара Загора ежегодно се провежда международен ромски фестивал „Ромафест“ за музика и танци.

Традиции и фолклор

Още от ранното заселване на ромите в Европа (XIV–XVIII век) те са запазвали своята автономия – да бъдат съдени само от вождовете си. Ромският съд (Мешере, Романо Крис) решава спорове в общността чрез парични санкции, обезщетения и уговорки. Съдиите се избират сред роми с добро име и почит.

Основни принципи на ромите:

Ромите не трябва да крадат помежду си
Ромите не клеветят другите
Взаимопомощ и солидарност са задължителни

Ромите нямат писменост, но говорят ромски език, който им позволява да се разбират по света. Съществуват множество подгрупи, определящи културните, социално-битовите и икономическите им практики.

Медии и информация

РИА Дефакто е първата и единствена в България Ромска информационна агенция. Дейността ѝ е обществено полезна и се осъществява основно онлайн. Целите ѝ включват: