Галерия снимки
Моменти от нашите събития и ежедневна работа
За нас в РИАДЕФАКТО
От 2003 г. отразяваме ромските теми в България и по света с професионализъм и ангажираност.
Надежден глас за ромската общност, който отразява техните нужди и борби, предоставяйки платформа за изразяване и подкрепа.
Тома Младенов
"
Нашите услуги
Подкрепяме ромската общност с точна и навременна информация
Международни проекти
Образователни и здравни инициативи, подкрепящи ромите в Европа и света.
Новинарски анализи
НАЙ-ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА РОМИТЕ
РИА Дефакто е първата и единствена в страната Ромска информационна агенция.
Развива дейност с обществена полза. На този етап функционира в електронен вариант по интернет.
Нашите основни цели са преодоляване на създадения в България от повечето медии лош и негативен образ на ромите. Съхранение и популяризиране на културата, традициите, обичаите, нравите и самобитността на ромския етнос. Защита и опазване от физически, юридически, медийни и всякакви други субекти, упражняващи какъвто и да е вид дискриминация спрямо ромската общност. Развитие и утвърждаване в трите основни медийни носители – вестник, радио и телевизия.
Основните ни принципи са: уважение към свободата на словото, етичност и коректност към всички медии, пълна точност, безпристрастност и обективност.
Предметът на нашата дейност е произвеждане на собствени новини, осведомяване, информиране, разпространение, представяне, обработка и разпространяване на информация и реклами, извършване на консултантска и информационна дейност, продуцентски, програмни, импресарски и други услуги.
Насочеността ни е към всички роми и граждани на България, Европа и света, правителствените и неправителствените сектори, медиите, изследователските и други заинтересовани среди.
Стр. 1
Химн
Gelem, gelem, lungone dromensa.
Maladilem bahktale Romensa.
A Romale katar tumen aven,
E tsarensa bahktale dromensa?
A Romale, A Chavale
Vi man sas ek bari familiya,
Murdadas la e kali legiya.
Aven mansa sa lumniake Roma,
Kai putaile e romane droma.
Ake vriama, usti Rom akana,
Men khutasa misto kai kerasa.
A Romale, A Chavale
Sa o Roma phrala! Sa o Roma opre!
История и произход, култура и самобитност
Проучвайки историята на ромите (циганите), изследователите често се сблъскват с редица сериозни проблеми, свързани с липсата на писмени сведения за далечното им минало. Но събирайки факти, съпоставяйки различни изводи, интерпретирайки културно-историческия контекст, постепенно се изграждат три различни версии за появата на ромите и една обща картина на тяхната самобитност и култура, бит, нрави, традиции, фолклор, занаяти и ценностна система.
Различни автори определят различни времеви граници за начало на миграционните им процеси от Индия, Османската империя или Древен Египет и разселването им по света от V до XV век.
Първа версия: Основание за това дават сведенията на арабския историк Хамза от Исфахан (IX век) и на персийския поет Фирдоуси, автор на „Книга на царете“, които в различни варианти описват историята, свързана с персийския шах Бахрам-Гур (420–440 г.) за изпратената му от „индийския цар“ голяма група музиканти и техните семейства да го веселят, които впоследствие напускат страната и оттогава обикалят по света.
Втора версия: По исторически сведения първото циганско присъствие на Балканите е от IX–XI век по времето на Византийската империя, тъй като циганолозите по света приемат това от споменаването на цигани във Византия в „Житието на св. Георги от Атон“, което е датирано около 1100 г.
И трета версия: С полулегендарен характер е, че ромите са се появили от Древен Египет. Някой от великите египетски фараони е забелязал, че едно от племената му мързелува, хитрува и краде. Натоварил ги на кораби и „ги подарява“ на британския крал за роби. Понеже били от Египет, англичаните ги нарекли „джипти“ от египтяни, а впоследствие и до днес – „джипси“. След като и британците ги изгонват, те се пръснали по света.
Макар че наброяват повече от 14 милиона души, пръснати по света, ромите не са официално призната нация от ООН. На 8 април 1971 г. в Лондон се провежда Първият световен ромски конгрес. През 1979 г. ООН отхвърля молбата на международната ромска организация IRU (International Roma Union) за приемане на ромската нация като равноправен член на ООН. Но признава и утвърждава знамето на ромите, което изобразява колело на каруца върху син и зелен фон, химна „Джелем, джелем“ и 8 април като Международен ден на ромите.
Ромите не са имали и нямат държава, което е официалната причина за отказа на ООН. Но са запазили и съхранили своята самобитност, култура, традиции, нрави, обичаи, фолклор и занаяти, датиращи още от най-древни времена, както и нова история, която определя днешната им самобитност.
Ромите са най-темпераментната европейска раса. Изкусни певци и музиканти, страстни танцьори и много добри майстори-занаятчии. Родени търговци. Една легенда разказва как ромите в Скандинавия продали на ескимосите лед.
Гадателството, врачуването и развалянето на магии е дарба на ромската нация. Дребните кражби на кокошки, коне, джебчийството, просията и други също са особеност на ромската характеристика на определени родове, касти или кланове.
До неотдавна всички, а в наши дни все още някои родове, продават дъщерите си. В повечето случаи символично, но в други не съвсем. Силно впечатление прави, че ромите се задомяват много млади – 13–15-годишни. Преди, а сега в по-редки случаи, младоженците се запознават и виждат за първи път в деня на сватбата си. Нямат избор, щом родителите им така са решили. Ромските моми са пословични с вярността към баща си и запазването на девствеността си до сватбата.
Ромите са може би единствената нация, която при определени обстоятелства краде булките си. Няма по-номадска нация от ромската на този свят. Чергарството е смисълът на техния живот. Макар че в съвременния свят много „гаджо“ практикуват чергарството – справка: караваните и кемперите.
На света няма и по-миролюбив народ от ромския. Те никога не са водили война срещу никоя друга нация, поради което никога не са си цапали ръцете с чужда кръв.
В света съществуват много ромски организации. В много малко страни в Европа и света ромската общност има свои официални представители във властта. По принцип ромите нямат представителство в изпълнителната власт в своите държави. Може би това е съществената причина да са жертви на дискриминация, сегрегация в образованието и не само, разделение на етнически принцип, ксенофобия и най-вече да бъдат наблюдавани като екзотични екземпляри от населението.
В България регистрираните ромски организации са над 200 (реално функционират не повече от 20). Но определено не са повече от българските политически партии, които са над 400.
ТРАДИЦИИ И ФОЛКЛОР
Още от началото на ромското (циганското) заселване в Европа (XIV–XV в.) европейците забелязват, че навсякъде ромите държат на правната си автономия, т.е. да бъдат съдени само от вождовете си и по своите закони.
На водачите на таборите (старейшини, чокои, войводи) се дава право да съдействат за изпълняване на наложени санкции, като в по-стари исторически времена това понякога е било потвърждавано дори в грамоти, които са били издействащи от царе, крале, папи и императори.
Във всички страни в Европа и света, включително и сред уседналите роми на Балканите, и до днес се е съхранила една особена институция – ромският съд (Романо Крис), която в България се нарича „Мешере“.
„Мешере“, „Романо Крис“ – ромски съд
Ромската общност няма писани закони. Ромите живеят и съжителстват по принципи, правила и неписани закони, които само те познават помежду си.
Ромският съд не издава смъртни присъди или наказание лишаване от свобода. Налага парични санкции, обезщетения, компенсации, глоби и други подобни мерки. Разпорежда условия, задължения и ултиматуми.
„Мешере“ („Крис“) няма постоянни заседатели. В него се канят да участват хора с добро име и репутация, ползващи се с почит и уважение в ромската общност.
Такава практика не съществува никъде в цивилизования свят.
Ромският съд е неофициална институция, няма постоянно седалище и се свиква само между роми, като решава единствено ромски спорове.
Не всички роми обаче зачитат „Мешере“ („Крис“). Стриктно го спазват по-висшите етнически групи – „калдараши“, „лънеши“, „жеши“, „ловари“, „ерлии“ и други.
Ромите живеят и съжителстват помежду си по принципи, правила и неписани закони, които само те познават и знаят.
Едни от най-изконните основни принципи на ромите са, че ром от ром не трябва да краде, ром от ром не трябва да лъже, ром от ром не трябва да клевети и ром на ром винаги трябва да помага.
Ромите нямат писменост, но имат широко разпространен собствен език, на който се разбират, без значение в коя точка на света се срещат. Съществуват някои незначителни разлики в наречията и чуждиците, но те не съставляват особен проблем.
Ромското съсловие съставлява около двадесет различни етнически подгрупи. Те определят тяхното културно, социално-битово и обществено-икономическо положение.
Най-висшето етническо съсловие на ромите са „калдараши“. Следват „ловари“, „ерлии“, „лъинеши“, „жъплеши“.
Най-многобройни са „цоцомани“, „миллет“, „тазманари“, „хохуря“, „кошничари“, „калайджии“, „бухуря“, „пърчур“, „гезведжии“, „бургуджии“, „джамбазя“ и други.
Някои от названията на отделни родове или кланове се определят от имената на техните водачи, тартори, вождове и старейшини – „Батеш“, „Матрукеш“, „Библяря“, „Даскалеш“, „Парнимата“ и други.
Различният поминък и занаят определят названието им. Например на „калайджиите“ им казват така, защото с този занаят са изкарвали прехраната си.